Окръжен Съд Монтана - Актове

С определение от 10.12.2009 година на Районен съд град Монтана постановено по НЧХД № 50122/2009 година е прекратено производството по делото в частта с която съдът е приел за съвместно разглеждане предявените граждански искове от тъжителя В.В. срещу подсъдимата Р.Т. и дружество „ СТАНДАРТ НЮЗ” ЕАД , гр. София в размер на 70 000 лева обещетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането- 03.07.2008 година до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, както и в частта с която съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск от тъжителя В.В. срещу подсъдимата Р.Т. и дружество „ ШАНС НЮЗ” , град Враца издател на вестник „ ШАНС ЕКСПРЕС” в последствие” ШАНС НЮЗ” в размер на сумата от 30 000 лева , представляваща обещетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането- 03.07.2008 година до окончателното й изплащане, както и направените в производството по делото разноски и в частта в която съдът е конституирал В.В., като граждански ищец в процеса, дружество „ СТАНДАРТ НЮЗ” ЕАД град София , издател на вестник „ ШАНС ЕКСПРЕС” в последствие „ ШАНС НЮЗ” с управител А.А. от град Х. в качеството на граждански ответник в производството по делото.
Недоволен от горното определение е останал В.В. от град Х- частен тъжител и граждански ищец и чрез повереника си адв. С.Г.- АК – Х го обжалвал. Жалбата е мотивирана с оплаквания, че определението е незаконосъобразно и се иска да бъде отменено.
Окръжният съд като прецени искането в жалба във връзка с изискванията на Закона и след като провери проведеното първоинстанционно производство, намира следното:
Жалбата е подадена от страна в първоинстанционното производство и е недопустима за разглеждане в настоящото производство.
С обжалваното определение е прекратено производството по делото в частта с която са приети за съвместно разглеждане предявени граждански искове за претендирани обещетения за причинени неимуществени вреди , законна лихва и разноски по делото от тъжителя срещу подсъдимата и ответните страна и същите са били конституирани, като граждански ищец и граждански ответник.
Постановеното определение от районния съд не подлежи на обжалване съгласно разпоредбите на НПК и неправилно е прието, че е от тези съдебни актове , които подлежат на въззивно обжалване и контрол за законосъобразност.При това положение подадената жалба е недопустима и образуваното по нея наказателно производство в настоящата инстанция следва да се прекрати, без да се обсъждат доводите и оплакванията в жалбата по същество.
По горните съображения, ОС

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 20/2010 година на Окръжен съд град Монтана образувано по жалба на В.В. от град Х , подадена чрез повереника му адв. С.Г.- АК- Х, като НЕДОПУСТИМО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Производството е по чл.243,ал.4 и 5 от НПК.
С определение от 16.12.2009г. на РС Монтана по НЧД № 50286/09г. е потвърдено постановление на РП Монтана от 03.09.2009г. с което е прекратено наказателното производство по след.дело №37/2006г. на РУ на МВР гр.Монтана водено срещу С.Ц. от с.Х,обл.Х за престъпление по чл.195,ал.1,т.3,вр.с чл.194,ал.1,вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК.
Недоволен от това определение е останал П.Н. от гр. Х.Обжалва го пред Окръжен съд Монтана с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност.В жалбата си поддържа,че,както постановлението,така и атакуваното определение на съда са издадени при неизяснена фактическа обста-новка и че същите са незаконосъобразни и неправилни.Моли съда да отмени атаку-ваното определение и върне делото за извършване на нови следствени действия.
Съдът, след като прецени оплакванията в жалбата и провери обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение, следственото дело и събра-ните по него доказателства във връзка с изискванията на закона, приема следното:
Жалбата е неоснователна.За да прекрати наказателното производство поради недоказаност на обвинението РП Монтана и РС Монтана са приели,че липсват данни за виновно извършено престъпление от обвиняемия С.Ц.по чл.195,ал.1,т.3,вр.с чл.194,ал.1,вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК.
Фактическата обстановка по делото,видно от събраните доказателства е следната:наказателното производство е образувано като след.дело срещу С.Ц. от с.Х,обл.Х,за това,че за времето от 01.11.2005г. до 21.11.2005г. в с.с. като непълнолетен,но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,чрез разру-шаване на преграда, здраво направена за защита на имот отнел от владението на П.Н. от гр.Х движими вещи на обща стойност 381, 50лв,без съгласието на собственика,с намерение противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.195,ал.1,т.3 вр. с чл.194,ал.1 вр. с чл.63,ал.1,т.3 от НК.
В хода на разследване по досъдебното производство е установена следната фактическа обстановка:Св.П.Н. от гр.Х притежава наследствена къща в с.Х,обл.Х,която посещава периодично.На 21.11.2005г. от брат си-св.И.Н. разбрал,че предният ден той е ходил до къщата и установил,че след като е разбита,е извършена кражба.Пострадалият посетил наследствената си къща и констатирал, че действително входната врата е разбита и са откраднати различни вещи,предимно дрехи и домакинска посуда.Част от вещите установил на момента,че са изчезнали,но друга част-в хода на досъдебното производство.На следващият ден подал жалба в РПУ-Монтана за извършената му кражба.
От извършените оперативно-издирвателни мероприятия било установено,че извършители на деянието са лицата С.Ц. и В.Ц..На Т.е предявено обвинение за извършената кражба,като същият първоначално е признал извършеното. Тъй като В.Ц. към момента на деянието е бил малолетен-на 13години е разпитан в качеството на свидетел.
След приключване на следственото дело е внесен обвинителен акт и е образувано било наказателно производство № 152/2006г. по описа на РС-Монтана.С Определение от 25.04.2007г. РС-Монтана е прекратил делото и върнал същото с указания-разпит на двама свидетели и ново предявяване на обвинение.При допълнителното разследване е установено следното:
При първоначалният си разпит обв.Т.е признал,че е извършил деянието,като е проведен и разпит пред съдия от РС-Монтана.Св.Ц.твърди,че двамата с обвиняемият са се сговорили предварително да влязат в къщата на св.П.Н.,когото не познават,като тези показания не са закрепени пред съдебен състав.На Хг. .-ден след рожденият ден на обвиняемият двамата прескочили оградата на двора на пострадалият и след това обв.Т. с помощта на желязо,което предварително бил взел със себе си, разбил входната врата на къщата.В показанията си св.Ц. сочи,че са взели вещи от дома на св.Н.,но не признава за всички вещи,посочени от пострадалият.Св.Ц. твърди, че откраднатите вещи занесли в домът на обв.Т.който му бил обещал да му даде сумата от 5лв,но така и не му платил нищо.В показанията си св.Ц. твърди,че откраднатите вещи обвиняемият продал в с.Х, обл. Х. Първоначално обв. Х пък заявил,че вещите оставил в мазето на домът си , след което баща му ги изгорил.
В хода на досъдебното производство са разпитани и родителите на обвиняемият,като в разпита си бащата заявява,че действително в мазето си е открил непознати вещи,които изгорил,след като разбрал от синът си,че били откраднати.В последствие обаче в съдебно заседание бащата отрича да е изгорил каквито и да било вещи,донесени от синът му и да са били откраднати,изобщо твърди,че синът му не е извършил тази кражба,за която е обвинен.Твърди,че бил принуден от органите на полицията да каже,че е изгорил крадените вещи от синът му,тъй като самият обвиняем бил заявил,че баща му е изгорил откраднатите вещи.В действителност той-св.Т.Ш. не знае синът му да е извършил кражбата,за която е обвинен,не е виждал вещите,посочени от пострадалият и не е горил такива вещи.
Св.Р.Ш.-майка на обв.Т. също твърди,че синът й не е извършил кражбата,за която е обвинен и че св.Т.Ш. не е горил никакви вещи, донесени от синът й.Последният бил признал от страх пред органите на полицията,а по-късно и на досъдебното производство,че е автор на това деяние. Следва да се има в предвид и разпоредбата на чл.119 от НПК,че възходящите, каквито се явяват св.Р. и Т.Ш. на обв.Т.могат да откажат да свидетелстват,а също така и разпоредбата на чл.121,ал.1 от НПК-свидетелят не е длъжен да дава показания по въпрос,отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него или неговите низходящи-какъвто е обв.Т.за св.Ш.
В хода на проведените съдебни заседания обв.Т. отрича да е автор на деянието,като сочи друго лице,което е извършител,а именно:В.Т. от с.Х,обл.Х.Последният е разпитан като свидетел по досъдеб-ното производство и отрича да е участвал в такава кражба.Също така не знае и самият обв.С.Т. да е извършил такава кражба.Единствено св.Ц. твърди,че извършител на кражбата е обвиняемият Т.
Както на предварителната проверка,така и по време на разследването по досъдебното производство и в хода на съдебното следствие не е установено къде са откраднатите вещи.Същите не са открити в домът на обвиняемият,нито в дома на св.Ц.,няма данни на кого точно са продадени-ако изобщо са продадени от обвиняемият и няма данни да са върнати на собственикът им.Не е извършван оглед на местопроизшествие,не са иззети дактилоскопни следи,което е още една пречка за разкриване на действителният извършител на деянието,а при всеки свой разпит св.П.Г. сочи нови и нови вещи да са му откраднати.
В предвид на гореизложеното не е било установено по безспорен и категоричен начин,че извършител на деянието е обв.Т.,поради което с постановление на Районна прокуратура-Монтана от 28.09.2007г. производството е било прекратено срещу този обвиняем и спряно срещу неизвестен извършител. Недоволен от прокурорският акт,пострадалият го е обжалвал в законният срок и с определение от 21.11.2007г. Районен съд-Монтана е отменил прекратителното постановление,като е дал и съответни указания.
Съдът намира,че правилно и законосъобразно РП Монтана е приела,че събраните в хода на досъдебното производство доказателства и допълнително събраните не подкрепят по един категоричен и несъмнен начин участието на обв.Трифонов в това престъпление,за което му е предявено обвинение.
В допълнителният разпит на св.В.Ц.,както и в проведените очни ставки между него със св.П.Г. и обв.Т.,св.Ц. потвърждава,че извършител на кражбата на обв.С.Т.,който продал откраднатите вещи на лице по прякор „Х”.
Видно от приложената справка от Кметство с.Х,обл.Х, лицето Д.П. от същото село е имал прякор „Х”.Към настоящият момент обаче Д.Ц. е починал-на Х г..Поради тази причина това лице не е призовано и разпитано с оглед твърденията на св.Ц.
В предвид на гореизложеното настоящата инстанция споделя становището,че не е установено по безспорен и категоричен начин,че действително всички посочени от пострадалият вещи са откраднати именно на 18.11.2005г. както е по обви-нението.В един продължителен период време св.П.Н. непрекъснато добавя нови и нови вещи,че били откраднати именно на посочената по-горе дата.Също така намира и че не са събрани достатъчно доказателства,които по безспорен и кате-горичен начин да подкрепят повдигнатото на обв.С.Т. обвинение.
В хода на извършеното разследването не е установена и открита нито една вещ,посочена от пострадалият за открадната,не е установено лице ,на което да са продадени процесните вещи,такива не са открити и в домът на обвиня-емият,последният не се признава за виновен по предявеното му обвинение.
С оглед гореизложеното и след обсъждане на събраният доказателствен материал, съдът намира,че наказателното производство срещу обв.С.Ц. правилно и законосъобразно е било прекратено,поради което и атакуваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.12.2009г.на РС Монтана по ЧНД№50286/ 09г. с което е потвърдено постановление на РП Монтана от 03.09.2009г. за прекра-тяване на наказателно производство по след.дело№37/2006г. на РУ на МВР гр. Монтана водено срещу С.Ц. от с.Х,обл. Х за престъпление по чл.195,ал.1,т.3,вр.с чл.194,ал.1,вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

С присъда от 24.11.2009г.по НОХД №846/2009г.Районен съд гр.Лом е признал подсъдимите Б.З. и З.З. и двамата от с.Х,обл.Х за виновни в това,че на 04.05.2008г.,след предварителен сговор помежду си,при условията на повторност за първия,отнели от владението на кооперация „Прогрес” с.Х,обл.Х движими вещи-17 бр. чували с жито,с общо тегло 800 кг и обща стойност 128 лв.без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят,поради което и на основание чл.195, ал.1,т.5 и 7 /само за Б.З./,вр.с чл.194,ал.1 от НК,вр.с чл..55,ал.1,т.1 от НК ги е осъдил съответно на четири и три месеца лишаване от свобода,ефективно по отношение на подсъд.Б.З. и условно с изпитателен срок от три години по отношение на подсъд.З.З..
Недоволни от постановената присъда са останали и двамата подсъдими Б.З. и З.З.,които я обжалват в срок, изцяло, чрез защитника си адв.И.,като в жалбата се развиват съображения за незако-носъобразност и необоснованост.В жалбата се твърди,че правната квалификация е неправилна и следва да носят отговорност за по-леко наказуемо престъпление. Молят съда в този смисъл и да замени наложените наказания с друг вид,а именно пробация.
Окръжен съд Монтана е провел разпоредително заседание на 28.12.2009г. и на основание чл.327 НПК е преценил,че не следва да се допуска разпит на подсъдимите,както и събиране на нови гласни доказателства.
В открито съдебно заседание прокурора счита жалбата за неоснователна,а постановената присъда за правилна и законосъобразна.
Подсъдимият З.З. не се явява и не взема становище по делото.
Подсъдимият Б.З. се явява лично и чрез защитника си адв. И.поддържа жалбата си.
Окръжен съд Монтана,след като прецени основателността на постъпилите жалби,законосъобразността,обосноваността на атакувания съдебен акт,събрания по делото доказателствен материал,становището на страните,както и извършената служебна проверка,намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна.Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Лом.По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства,имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото,събран в хода на съдебното следствие и този на досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност.Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество-фактът на извършване на деянието,неговото авторство,механизмът на осъществяването му, субективното отношение на дейците към извършеното и личността на подсъдимите.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно обвинението,законосъобразно и обосновано е приел, че от обективна и субективна страна е доказано по несъмнен начин подсъдимите Б. и З.З. да са осъществили състава на чл.195,ал.1,т.5,вр.с чл.194,ал.1 от НК,като на 04.05.2008г.,след предварителен сговор помежду си,при условията на повторност за първия,отнели от владението на кооперация „Прогрес” с.Х, обл.Х движими вещи-17 бр. чували с жито,с общо тегло 800 кг и обща стойност 128 лв.без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната: на 04.05.2008г. двамата подсъдими употребили алкохол в заведение в с.Х, обл.Х и когато след полунощ тръгнали да се прибират,решили да извършат кражба на жито от кооперацията на селото.Тръгнали с каруца,като с тях бил и свид.А.,който заспал по пътя.Двамата подсъдими изнесли и натоварили общо 17 бр. чували с жито в каруцата,общо 800 кг.,след което ги оставили на съхранение в дома на А..След разкриване на кражбата,житото било иззето с протокол и върнато на собствениците.
От изготвената оценителна експертиза е видно,че стойността му възлиза на 128 лв.
Гореизложената фактическа обстановка е призната от подсъдимите, уста-новена е от събраните по делото доказателства и не е спорна между страните, тъй като производството е протекло по реда на глава XXVII от НПК. Настоящата инстанция възприема изцяло изложените мотиви по отношение съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, изложени от първоинстанционният съд и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Неоснователни са възраженията в жалбата,че случаят следва да се квали-фицира като „маловажен”.Съгласно чл.93 т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.Съдът намира,че в конкретния случай не е такъв, извършеното престъпление действително стойностно е с незначителни вредни последици,но се касае за 17 бр. чувала и 800 кг жито,както и за предварителен сговор между подсъдимите,Не са налице други смекчаващи вината обстоятелства,които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на това престъпление в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Предвид гореизложеното,съдът намира наложените наказания за съразмерни и справедливи.При минимално предвидено от закона наказание от една година лишаване от свобода, съдът е наложил към законоустановения минимум наказание, при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК.Обществената опасност на деянието е завишена,поради което съдът намира,че наложените наказания са справедливи и съответствуват,както на тежестта на извършеното,така и на обществената опасност на деянието и на дейците,поради което и постановената присъда се явява правилна и законосъобразна.При извършената служебна проверка на основание ОС Монтана не намира основание за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт,поради което го потвърждава.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.334,ал.1,т.6 НПК, окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.11.2009г. по НОХД № 846/2009г. по описа на РС Лом.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

С присъда от 18.11.2009г.по НОХД №842/2009г.Районен съд гр.Лом е признал подсъдимият М.М. от с.Х,обл.Х за виновен в това, че за периода от 20.05. до 26.09.2007г.,в с.Х и с.Х, при условията на опасен рецидив е отнел от владението на Ц.Ц. от с.Х,обл.Х движими вещи-един бр. велосипед м.”Х” на стойност 30лв.,от владението на Л.А. от гр.Х-един бр.велосипед тип „Х” на стойност 80 лв.,от владението на Т.В. от с.Х-един бр. велосипед мъжки и един бр.ел.скара,на обща стойност 40 лв.,от владението на Ц.Р. от с.Х-един бр. велосипед м.”Х” и един бр. вело-сипед м.”Х” на обща стойност 100 лв.,от владението на К.Ф. от с.Х-един бр.велосипед ПВЗ „Х” на стойност 60 лв. или всичко движими вещи на обща стойност 310 лв.,без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои,поради което и на основание чл.196, ал.1,т.1,вр.с чл.194,ал.1 от НК,вр.с чл.26,ал.1 от НК и чл.55,ал.1,т.1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Със същата присъда подсъд.М.М. е осъден да заплати на Л.Ф. сумата 80 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди,ведно със законната лихва.
Недоволен от постановената присъда е останал подсъд.М.М.,който я обжалва в срок, изцяло,като в жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност.В жалбата се твърди,че наказанието, макар и определено под минимума,е завишено и несъразмерно тежко за деянието което е извършил. Моли съда да намали наложеното наказание.
Окръжен съд Монтана е провел разпоредително заседание на 16.12.2009г. и на основание чл.327 НПК е преценил,че не следва да се допуска разпит на подсъдимия, както и събиране на нови гласни доказателства.
В открито съдебно заседание прокурора счита жалбата за неоснователна,а постановената присъда за правилна и законосъобразна.
Подсъдимият М.М. не се явява и не взема становище по делото.
Окръжен съд Монтана,след като прецени основателността на постъпилите жалби,законосъобразността,обосноваността на атакувания съдебен акт,събрания по делото доказателствен материал,становището на страните,както и извършената служебна проверка,намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна.Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Лом.По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства,имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото,събран в хода на съдебното следствие и този на досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност.Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съще-ствено значение за правилното решаване на делото по същество-фактът на извършване на деянието,неговото авторство,механизмът на осъществяването му,субективното отношение на дееца към извършеното и личността на подсъдимия.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно обвинението,законосъобразно и обосновано е приел, че от обек-тивна и субективна страна е доказано по несъмнен начин подсъдимият М.М. да е осъществил състава на чл.196,ал.1,т.1,вр.с чл.194,ал.1,вр.с чл.26,ал.1 от НК,като за периода от 20.05. до 26.09.2007г.,в с.Х и с.Х, при условията на опасен рецидив е отнел от владението на Ц.Ц. от с.Х,обл.Х движими вещи-един бр. велосипед м.”Х” на стойност 30лв.,от владението на Л.А. от гр.Х-един бр.велосипед тип „Х” на стойност 80 лв.,от владението на Т.В.от с.Х-един бр. велосипед мъжки и един бр.ел.скара,на обща стойност 40 лв.,от владението на Ц.Р. от с.Х-един бр. велосипед м.”Х.” и един бр. вело-сипед м.”Х” на обща стойност 100 лв.,от владението на К.Ф. от с.СХ-един бр.велосипед ПВЗ „Х” на стойност 60 лв. или всичко движими вещи на обща стойност 310 лв.,без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната: подсъд.М.М. е осъждан многократно на различни срокове лишаване от свобода и е с девет присъди към настоящия момент. За периода от 20.05. до 26.09.2007г.,в с.Х и с.Х,подсъдимият отнел от владението на Ц.Ц. от с.Х,обл.Х един бр. велосипед м.”Х”,от владението на Л.А. от гр.Х-един бр.велосипед тип „Х”,от владението на Т.В. от с.Х-един бр. велосипед мъжки и един бр.ел.скара,от владението на Цветан Рангелов Ц.Р. м.”Х” и от владението на К.Ф.от с.Х-един бр.велосипед ПВЗ „Х” или всичко движими вещи на обща стойност 310 лв.,без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои.
Гореизложената фактическа обстановка е призната от подсъдимия, установена е от събраните по делото доказателства и не е спорна между страните, тъй като производството е протекло по реда на глава XXVII от НПК. Настоящата инстанция възприема изцяло изложените мотиви по отношение съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, изложени от първоинстанционният съд и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Неоснователни са възраженията в жалбата,че наложеното наказание е несъразмерно тежко и завишено.При минимално предвидено от закона наказание от три години лишаване от свобода съдът е наложил една година при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК.Както вече по-горе бе отбелязано,подсъдимия има девет осъждания до момента и въпреки това продължава да извършва кражби. Обще-ствената опасност на лицето е завишена,поради което съдът намира,че наложеното му наказание е справедливо и съответствува,както на тежестта на извършеното,така и на обществената опасност на деянието и на дееца,поради което и постановената присъда се явява правилна и законосъобразна.При извършената служебна проверка на основание ОС Монтана не намира основание за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт,поради което го потвърждава.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.334,ал.1,т.6 НПК, окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.11.2009г. по НОХД № 842/2009г. по описа на РС Лом.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

С присъда от 11.11.2009г.по НОХД №655/2009г.Районен съд гр.Лом е признал подсъдимият Б.З.от с.ХХ,обл.Х за виновен в това, че през м.април 2009г. в с.ХХ,обл.Х,при условията на повторност в немаловажен случай и чрез използуване на специален начин,отнел от владението на А. Т.,без негово съгласие,движими вещи на обща стойност 81 лв.,с намерение противозаконно да ги присвои,поради което и на основание чл.195, ал.1,т.4 и 7,вр.с чл.194,ал.1 от НК и чл.55,ал.1,т.1 от НК го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Недоволен от постановената присъда е останал Б. З., който я обжалва в срок, изцяло,чрез защитника си-адв.В. И.,като в жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност и необоснованост.В жалбата се твърди,че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин относно авторството на деянието,поради което моли съда за постановяване на нова оправдателна присъда.
Окръжен съд Монтана е провел разпоредително заседание на 08.12.2009г. и на основание чл.327 НПК е преценил,че не следва да се допуска разпит на подсъдимия, както и събиране на нови гласни доказателства.
В открито съдебно заседание прокурора счита жалбата за неоснователна,а постановената присъда за правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Б.. З.,чрез процесуалният си представител адв. И., моли съда да отмени атакуваната присъда,като го оправдае.
Окръжен съд Монтана,след като прецени основателността на постъпилите жалби,законосъобразността,обосноваността на атакувания съдебен акт,събрания по делото доказателствен материал,становището на страните,както и извършената служебна проверка,намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна.Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Лом.По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства,имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото,събран в хода на съдебното следствие и този на досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в
своята съвкупност.Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съще-ствено значение за правилното решаване на делото по същество-фактът на извършване на деянието,неговото авторство,механизмът на осъществяването му,субективното отношение на дееца към извършеното и личността на подсъдимия.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно обвинението,законосъобразно и обосновано е приел, че от обек-тивна и субективна страна е доказано по несъмнен начин подсъдимият Б.З. да е осъществил състава на чл.195,ал.1,т.4 и 7 от НК,като през м.април 2009г. в с.Х,обл.Х,при условията на повторност в немаловажен случай и чрез използуване на специален начин,отнел от владението на А. Т.,без негово съгласие,движими вещи на обща стойност 81 лв.,с намерение противозаконно да ги присвои.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната: подсъд.Б. З. през м.април проникнал в необитаема къща в сХ Х,обл.Хсобственост на А. Т..От там взел употребяван ъглошлайф м.”Бош” на стойност 45 лв.,ел.дрелка „Спарки” на стойност 20 лв. и 8бр.алуминиеви профили,по 2лв. всеки,или общо вещи на стойност 81 лв. Това безспорно е станало при условията на повторност и без съгласието на собственика на вещите и с намерение за присвояване.
Гореизложената фактическа обстановка е установена от всички събраните по делото доказателства.Настоящата инстанция възприема изцяло изложените мотиви по отношение съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, изложени от първоинстанционният съд и не намира за необходимо да ги пре-повтаря.
Неоснователни са възраженията в жалбата,че обвинението не е доказано относно авторството на деянието.Подсъд.З. се е разпоредил с част от вещите, като на свид.Г. А. подарил четири профила,а ъглошлайфа „Бош” дал на баща си-свид.П. И.,който го продал на свид.С. С. за 25 лв. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда относно авторството на деянието и настоящата инстанция намира,че същото е безспорно установено.Що се касае до специалния начин на извършване на кражбата,същият се установява от показанията на собственика на вещите-свид.Ал.Т..Проникването е осъщест-вено през покрива и подпокривното пространство,което прави начина действително „специален” по смисъла на закона.
Съдът намира наложеното наказание за справедливо и съответно на тежестта на извършеното деяние.При минимално предвидено от закона наказание от две години лишаване от свобода съдът е наложил четири месеца година при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК.Подсъдимият З. е осъждан и с отлагане изтърпяването на наложеното му наказание му е дадена възможност да се поправи и пре-възпита,което очевидно не се е осъществило,поради което правилно и законо-съобразно съдът е определил ефективно изтърпяване на наложеното му наказа-ние. Обществената опасност на лицето е завишена,поради което съдът намира,че наложеното му наказание е справедливо и съответствува,както на тежестта на извършеното,така и на обществената опасност на деянието и на дееца,поради което и постановената присъда се явява правилна и законосъобразна.
При извършената служебна проверка на основание ОС Монтана не намира основание за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт,поради което го потвърждава.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.334,ал.1,т.6 НПК, окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.11.2009г. по НОХД № 655/2009г. по описа на РС Лом.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

С присъда от 04.12.2009г.по НОХД №373/2009г.Районен съд гр.Берковица е признал подсъдимият Л.Н. от с.град за виновен в това,че на
14.07.2007г. в село Х,обл.Х,в качеството си на длъжностно лице – техник в служба “Кадастър” на Кметство село Х съставил официален документ – скица № Х/14.07.2007г. за парцел кадастрален № Х извън регулацията на селото,находящ се в местността “Х”,удостоверяваща неверни обстоя-телства /вместо площ 870кв.м. е изписано 1 500кв.м./ с цел същата да бъде използвана като доказателство за тези обстоятелства,поради което и на основание чл.311,ал.1 от НК,вр.с чл.54 от НК го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода,като на основание чл.66 от НК е отложил изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от три години.
Със същата присъда съдът е признал за виновна и В.Т. от гр.Х за това,че на 23.08.2007г. в град Х пред нотариус О.К., вписан под № Х в регистъра на Нотариалната камара, съзнателно се ползвала от неистински официален документ – скица № Х/14.07.2007г, издадена от служба “Кадастър” при Кметство село Х, обл.Х за имот № Х находящ се извън регулация на селото в местността “Х” /отразена площ 1 500кв.м. вместо 870 кв.м./, като за самото й съставяне не може да се търси наказателна отговорност от нея – престъпление по чл.316 във връзка с чл.308 ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв. в полза на държавата.
Недоволен от постановената присъда е останал Л.Н.,който я обжалва в срок, изцяло,като в жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност и необоснованост.В жалбата се твърди,че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин относно авторството на деянието,поради което моли съда за постановяване на нова оправдателна присъда.
Окръжен съд Монтана е провел разпоредително заседание на 06.01.2010г. и на основание чл.327 НПК е преценил,че не следва да се допуска разпит на подсъдимите, както и събиране на нови гласни доказателства.
В открито съдебно заседание прокурора счита жалбата за неоснователна,а постановената присъда за правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Л.Н.,чрез процесуалният си представител адв. Г., моли съда да отмени атакуваната присъда,като го оправдае.
Въззиваемата В.Т. не се явява и не взема становище по делото.
Окръжен съд Монтана,след като прецени основателността на постъпилите жалби,законосъобразността,обосноваността на атакувания съдебен акт,събрания по делото доказателствен материал,становището на страните,както и извършената служебна проверка,намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна.Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Берковица.По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства,имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото,събран в хода на съдебното следствие и този на досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност.Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество-фактът на извършване на деянието,неговото авторство,механизмът на осъществяването му,субективното отношение на дееца към извършеното и личността на подсъдимия.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно обвинението,законосъобразно и обосновано е приел, че от обективна и субективна страна е доказано по несъмнен начин подсъд.Л.Н. да е осъществил състава на чл.311,ал.1от НК,като на 14.07.2007г. в село Х, обл.Х, в качеството си на длъжностно лице – техник в служба “Кадастър” на Кметство село Х съставил официален документ – скица № Х/14.07.2007г. за парцел кадастрален № Х извън регулацията на селото, находящ се в местността “Х”, удостоверяваща неверни обстоятелства /вместо площ 870кв.м. е изписано 1 500кв.м./ с цел същата да бъде използвана като доказателство за тези обстоятелства.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
С Решение от 07.10.2005г. постановено по гр.д.№157/2005г. по описа на РС-Х, влязло в сила на 10.11.2005г.е постановено изнасяне на публична продан на недвижим имот – дворно място от 870кв.м, съставляващо пл.№ Х извън регулация на село Х, обл.Х, находящо се в местността „Х”, ведно с едноетажна полумасивна жилищна сграда, построена в имота. Към делото е бил приложен и нотариален акт за право на собственост, издаден по обстоятел-ствена проверка за същия имот № Х,нотариално дело № Х/1991г. на БРС, в което също е отразено, че изнесеният на публична продан имот е от 870кв.м. Въз основа на съдебното решение е издаден изпълнителен лист, а въз основа на него и изпълнително дело № 170/2005г. по СИС при БРС. Имотът е изнесен на публична продажба.С Постановление от 18.01.2006г. на Държавен съдебен изпълнител описания по – горе имот е възложен на подсъдимата В.Т. за сумата от 10 761.11 лева. Постановлението е влязло в сила на 10.02.2006г.
През лятото на 2007г. подсъдимата В.Т. се явила при свидетеля О.К., в качеството му на Нотариус, с район на действие Районен съд град Берковица и го попитала как да се снабди с нотариален акт за разликата от 870кв.м. до 1 500кв.м. на закупения от нея недвижим имот. Обяснила още, че възложения й имот е по – голям от описания в постановлението на Държавния съдия – изпълнителя. Свидетелят О.К. я посъветвал да се снабди със скица за по – голямата квадратура и с останалите притежавани от нея документи, може да бъде издаден искания нотариален акт.
Тогава подсъдимата В.Т. се свързала с подсъдимия Л.Н.,който изпълнявал длъжността „Старши специалист Кадастър” в Кметство с.Х. Едно от задълженията му по длъжностна хара-ктеристика е да изчертава частични регулационни изменения, квартални и регула-ционни планове и скици.Подсъд. Л.Н. издал скица № Х/14.08.2007г. /л.43 от ДП/. В тази скица било отбелязано, че имота е около 1 500 кв.м., а графич-ното изображение /граници и съседи/ на имота не съответства на това по скица № Х/14.02.2008г. на Кметство село Х и тези дадени от вещите лица изпълнили съдебно – техническата и повторно съдебно – техническа експертиза.
Впоследствие е установено,че в изходящия дневник за скици при Кметство село Х не е заведена скица с изх.№ Х/14.08.2007г. Във входящият дневник за молби не е заведена молба за издаване на такава скица. Действията във връзка с тези документи не са отразени в дневниците за входяща и изходяща обща кореспонденция и през 2007г. Не е видно издаване на каквато и да било скица на името на подсъдимата В.Т. или с други думи не е спазена и доку-ментирана установената регламентирана процедура за издаване на скица. След като подсъдимата В.Т.се снабдила със скица за площ от 1 500кв.м. на възложения й имот отново отишла при свидетеля О.К. – нотариус, който й издал нотариален акт за собственост върху недвижим имот – констативен № Х, том Х, дело № Х, дело № Х от 2007г. на нейно име и на съпруга и Д.Т., който не е бил запознат с имота и неговата площ..
На 24.08.2007г. подсъдимата В.Т. и съпруга й – Д.Т. дарили на сина си Р.Т. недвижимия имот, като било отбелязано, че същият е 1 500кв.м.
След издаденият нотариален акт подсъдимата В.Т. отишла в Кметство село Х, обл.Х при свидетеля Е.Б. и поискала от него въз основа на нотариалния акт и скица да се направи попълване на кадастъра. Свидетелят Б. уведомил РУ на МВР – Х и РП –Х.
От заключението по назначената на досъдебното производство съдебно – техническа експертиза изпълнена от вещо лице М.Т. се установява по несъмнен начин, че имот пл.№ Х с площ от 0.870дка, описан в Постановление на ДСИ при РС-Берковица по изп.дело № 170/2006г. е идентичен с имота отразен в нотариален акт № Х, том,дело № Х/91г. и отразен на скица №Х/14.02.2008г., скица № Х/23.05.2008г. на техническа служба Кметство село Х, приложена към експертизата и скица № Х/22.02.1995г. /л.13 от ДП/. Тази скица е презаверена на 12.11.2004г. от подсъдимия Н.. Имот № Х с площ от 0.870кв.м. в местността „Х” в землището на село Х описан подробно в постановление за възлагане на СИ не е идентичен с имота, отразен на скица №Х/14.08.2007г. и имот в нотариален акт № Х, том Х, дело № Х/2007г. и в нотариален акт № Х, дело № Х/2007г., където същият е отразен като имот от 1 500кв.м. и отразен на скица № Х/14.08.2007г. Границите на имот пл.№ Х не съответстват на границите на имота, отразен на скица № Х/14.08.2007г. и в нотариален акт № Х/2007г. и в нотариален акт № Х/2007г. където имотът е с площ 1 500кв.м.
Гореизложената фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от свидетелските показания на Е.Б., О.К. и Н.Т., на които съдът правилно и законосъобразно е дал вяра, като обективни, логически издържани и намиращи се в съответствие с останалия доказателствен материал. Фактическата обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключенията по назначените експертизи.
Съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата,че обвинението не е доказано по безспорен начин.Правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел обясненията на подсъдимия за естествена защитна позиция. Дори и да се приеме, че изписването на 1 500кв.м. е променена от трето неизвестно лице, то границите на имота очертан от подсъдимия Н. в скица № Х/14.08.2007г. са различни от тези в Кметство село Х и от скиците на вещите лица. Нещо повече, подсъдимият Н. навежда доводи, че той единствено е пречертал скицата от стара скица на този имот. Видно обаче от експертното заключение на съдебно – техническата експертиза изпълнена от вещо лице М.Т. скица датирана от 12.11.2004г. за имот пл.№ Х /л.16 от ДП/ е заверена от подсъдимия Н. От тук следва извода, че подсъдимият Н. е знаел, че квадратурата на имота не е 1 500кв.м., а още по – малко границите са му такива каквито са отрезени в скица № Х/2007г. На следващо място, се установи по безспорен и несъмнен начин, че молба подавана от подсъдимата В.Т. няма в Кметство село Х, което навежда на извода, че подсъдимият Н. не е издал скицата по процедурата на Кметството.
Безспорно е обстоятелството, че издадената от подсъдимия Н.скица № Х/14.07.2007г. е официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК,както и че е с вписано неверно обстоятелство – вместо площ от 870кв.м. е изписано 1 500кв.м.
По отношение на квалификацията на деянието обаче,настоящата инстанция намира,че същото следва да се преквалифицира на деяние по чл.311,ал.2,вр.с ал.1 от НК.Съгласно чл.93,т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.Съдът намира,че конкретния случай е именно такъв,извършеното престъпление е с незначителни вредни последици,налице са и други смекчаващи вината обстоятелства,а не е без значение и обстоятелството,че инициатора на деянието-подсъд.Т. е освободена от наказателна отговорност.
Ето защо съдът намира,че подсъд.Н. следва да бъде признат за виновен по чл.311,ал.2,вр.с ал.1 от НК.
В конкретния случай съдът намира,че са налице условията на чл.78а от НК.За извършеното престъпление законът предвижда лишаване от свобода до една година или пробация,подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред.Имуществени вреди не са претендирани и установени.Ето защо съдът намира,че подсъд.Л.Н. в настоящия случай следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на по 500 лв.,като атакуваната присъда следва да бъде изменена в тази й част.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.335,ал.1,т.4 НПК, окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда от 04.12.2009г.по НОХД№373/2009г.по описа на РС Берковица по отношение на подсъдимият Л.Н. от гр. Х,обл. Х,ЕГН Х В ЧАСТТА досежно квалификацията на извършеното престъпление,като преквалифицира деянието по чл.311,ал.2,вр.с ал.1 от НК, а по първоначалното обвинение по чл.311,ал.1 от НК го признава за невинен и го оправдава.
НА ОСНОВАНИЕ чл.78а от НК ОСВОБОЖДАВА Л.Н.от гр.Х,обл.Х,ЕГН Х от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/лева в полза на държавата.
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.12.2009г.по НОХД№373/2009г.по описа на РС Берковица в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ВЗЕМА по отношение на Т.П. от с. Х обл. Х ЕГН Х обвинен в извършването на престъпление по чл. 115 от НК по ДП № 1661/2009г. по описа на РУ на МВР гр. Монтана мярка за неотклонение” задържане под стража”.
Определението подлежи на незабавно изпълнение и може да бъде обжалвано и протестирано пред САС в 3 - дневен срок от днес.
В случай на жалба или протест насрочва въззивно производство пред САС на 16.02.2010г. от 10 часа, за която дата страните са известени.

ОТМЕНЯ определението от 18.12.2009година на съдията по вписвания Александър Александров при районен съд гр.Монтана с което на основание чл.32а от Правилника за вписванията Производството е по реда на чл.274-279 във връзка с чл.577,ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В.М. от гр. Х, Хобласт срещу определение от 18.12.2009година на съдията по вписвания при Районен съд гр.Монтана с което на основание чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията е отказал да извърши вписване на нотариален акт№ Х,т.Х,рег. №Х,дело № 526 от 2009 г. по описа на нотариус А.П. с рег.№578 от НК.
Жалбоподателката подържа, че определението на съдията по вписванията е незаконосъобразно и неоснователно, тъй като всички изисквания на чл.6 от ПВ са спазени при описване на имота в нотариалния акт.Моли съда да отмени обжалваното определение и да разпореди съдията по вписванията да извърши исканото вписване на описания в молбата нотариален акт..
Съдът след като обсъди доказателствата по делото и като разгледа жалбата по реда на чл.278 от ГПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна.По делото липсват данни ,кога определението на съдията по вписванията ,с което е отказано вписването на посочения по-горе нот. акт е съобщено на частната жалбоподателка ,поради което съдът намира ,че частната жалба е подадена в в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл.275 от ГПК и е процесуално допустима .
Разгледана по същества, същата е основателна.
С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал да извърши вписване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № Х ,т.Х ,рег. №Х,дело № 526 от 2009 г. по описа на нотариус А.П. с рег.№578 от НК.Мотивите за този отказ се базират на това, че съществува разлика между плановите номера и кварталите по плана на с. Х по нот. акт , представените скици за процесните имоти и по данъчната оценка .В атакуваното определение не е посочено кое точно от изискванията на чл.6 от ПВ не е спазено.Ето защо по разбиране на МОС изводите на съдията по вписванията са немотивирани и незаконосъобразни.
По своето естество вписването има оповестително действие. В производството по вписване съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само от формална страна в рамките, установени в Правилника за вписванията - чл. 32а, дали представеният акт отговаря на изискванията, за да бъде вписан - дали е представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4 ПВ и отговаря ли той на изискванията на чл. 6 от ПВ.
Настоящата инстанция прави извод, че когато се представи акт за вписване, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване ако: актът не подлежи на вписване, ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидена в закона и Правилника за вписванията, ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота и ако не е внесена необходимата държавна такса за вписване.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, буква “в” подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описанието на имота, до който се отнася актът с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Установените в тази разпоредба изисквания са императивни. Ако същите не са спазени, т.е. представеният за вписване акт не им съответствува, то следва да се приеме, че не са налице предпоставките за вписването му. Съгласно чл. 32а ПВП съдията по вписванията извършва проверка дали записания във входящия регистър акт отговаря на тези формални изисквания и ако същите не са спазени, се произнася с определение за отказ.
От приложените писмени доказателства е видно,че представеният нотариален акт подлежи на вписване съгласно разпоредбата на чл.4,б.”а” от Правилника за вписване ,съставен е съобразно изискванията на закона ,като страните и имотът са индивидуализирани по надлежния ред. Към молбата за вписване са представени и скица на процесните имоти ,издадена от община Х, удостоверение по чл.264,ал.1 от ДОПК ,както и документ за внесена държавна такса/ съобразно разпоредбата на чл.2 от Тарифа за ДТ ,събирани от Агенцията по вписване /.
А щом това е така, то са налице всички изисквания на закона, за да бъде извършено поисканото вписване . Доводът на съдията по вписванията, че е налице разминаване на номерата на кваратала в който се намират процесните имоти в данъчната оценка и този в нотариалния акт и по приложената скица , по никакъв начин не може да бъде основание за постановения отказ.
При така направения разбор на доказателствата по делото МОС намира жалбата за основателна, а атакуваното определение за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено като делото се върне на съдията по вписванията и същият бъде задължен да извърши исканото вписване на приложения нотариален акт.
Водим от гореизложеното, МОС

О П Р Е Д Е Л И :е отказал да извърши вписване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № Х ,т.Х ,рег. №Х,дело № 526 от 2009 г. по описа на нотариус А.П. с рег.№578 от НК.
ЗАДЪЛЖАВА съдията по вписвания при районен съд гр.Монтана да извърши вписване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № Х ,т.Х,рег. №Х,дело № 526 от 2009 г. по описа на нотариус А.П. с рег.№578 от НК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване

ПОСТАНОВЯВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ по отношение на лишения от свобода П.Й., роден на Хг. в гр. Х, живущ в същия град, ЕГН Х българин, български гражданин, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 11/05 г. на Окръжен съд София в размер на четири години в ПД Бойчиновци, обл. Монтана ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ ОСТАТЪКА от наложеното наказание лишаване от свобода, в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА И ДЕВЕТНАДЕСЕТ ДНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 70, ал. 6 от НК определя изпитателен срок В РАЗМЕР НА шест месеца ОТ ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА НАСТОЯЩЕТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се протестира в 7 дневен срок от днес пред Апелативен съд София.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на Определението, препис от него да се изпрати на ПД Бойчиновци и на РС Враца за отразяване в бюлетина за съдимост.

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Валентин Найденов Кирков против решение на Районен съд - Монтана от 3 ноември 2009 год. по гр. д. № 104/2009 г.
Възизвникът В.К. твърди във въззивната жалба, че решението на Районен съд – Монтана е неправилно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да уважи предявените от него искове. Поддържа, че е представил писмени доказателства, които първоинстанционният съд не е обсъдил, затова е стигнал до неправилни правни изводи. От друга страна посочва, че писмените доказателства, представени от въззиваемото дружество, били с невярно съдържание, а съдът е основал изводите си именно на тях.
Въззиваемата страна “В и К” ООД Монтана, представлявано от управителя инж. В.И., оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Поддържа становище, че решението на МРС следва д абъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Пред въззивния съд не са представени нови доказателства.
МОС, като обсъди доводите на страните във връзка със събраните доказателства и след проверка на обжалваното съдебно решение, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в процес по чл. 357 от КТ.
Районен съд – Монтана е бил сезиран с искове за присъждане на обезщетения, както следва: по чл. 214 от КТ за незаконно отстраняване от работа, по чл. 220 от КТ за неспазен срок на предизвести еза уволнение, по чл. 222 от КТ по повод уволнение поради съкращаване в щата, по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск и по чл. 226 от КТ за вреди от невярно вписване на данни в трудовата книжка. Всички тези искове са били отхвърлени като неоснователни.
Въззивният съд намира, че решението на МРС е правилно и законосъобразно и като споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Обезщетението по чл. 214 от КТ се дължи при незаконно отстраняване от работа – има се предвид случай, при който отстраняването е временно, без да е прекратено трудовото правоотношение. Искът за обезщетение по чл. 214 от КТ би бил допустим, ако с акт на работодателя работникът е бил отстранен, а в последствие този акт е признат за незаконен. В случая въобще не е имало отстраняване от работа, поради което и за въззивника не е налице правен интерес от търсене на обезщетение.
Исковете по чл. 220, чл. 223 и чл. 224 от КТ са обусловени от законността на уволнението. Относно законността на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на В.К. с “В и К” ООД поради съкращаване на щата, е висящо друго дело. Първоинстанционният съд обаче е отхвърлил тези искове на друго основание – тези три обезщетения са били начислени в платежните ведомости от работодателя и изплатени на въззивника, като за база е използвано трудовото възнаграждение от 383,40 лв, получено през последния пълен отработен месец. Това е установено, както от приложените фишове за заплата за месец декември 2008 г. и месец януари 2009г, така от заключенията по двете икономически експертизи, прието от МРС.
Твърдението на въззивника, че неизползваният от него платен годишен отпуск е 99 дни, а не както работодателят е признал и начислил обезщетение за 67 дни, е останало недоказано. След справка в личното трудово досие на работника и във ведомостите за заплати вещите лица са посочили, че неизползваният отпуск е 67 дни и точно за такъв период е начислено обезщетението. Въззивникът К. не е обосновал на какво се дължи претендираната от него разлика от 32 дни.
Относно иска по чл. 226 от КТ за неверно вписване на данни втрудовата книжка – въззивникът е бил поканен още със заповедта за уволнение да представи трудовата си книжка за отбелязване на факта на прекратяване на трудовото правоотношение и на трудовия стаж при този работодател. Притежаваните от него две трудови книжки той е изпратил по пощата, оформени с абили от работодателя и отново по пощата са му върнати. От приложените фотокопия е видно, че в трудовата книжка коректно е отразен трудовия стаж. Искът по чл. 226 от КТ изисква да се установи какви реални вреди е претърпял работникът от невярно отразяване на данни в трудовата му книжка – като напр. не е могъл да заеме длъжност при друг работодател или му е било отказано регистриране в Бюрото по труда. В случая не само че не е установено той да е претърпял вреди, но и няма невярно вписване.
Решението на МРС е постановено след обсъждане на всички доказателства по делото. Не са допуснати процесуални нарушения, твърдяни от въззивника. МОС намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, затова го потвърждава в частта му по исковете с правно основание чл. 214 от КТ за обезщетение поради незаконно отстраняване от работа, чл. 220 от КТ обезщетение за неспазен срок на предизвестие за уволнение, чл. 222 от КТ обезщетение по повод уволнение поради съкращаване в щата, чл. 224 от КТ за обезщетение поради неизползван платен годишен отпуск и по чл. 226 от КТ за вреди от невярно вписване на данни в трудовата книжка.
Решението на МРСследва да бъде отменено в частта, с която въззивникът е осъден да плати държавна такса в размер на 300 лв и 160 лв разноски за вещи лица. На основание чл. 359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците. При отхвърляне на исковете им те дължат само разноските, направени от противната страна, както правилно МРС е присъдил.
При така изложените мотиви МОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд - Монтана от 3 ноември 2009 год. по гр. д. № 104/2009 г. в ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни искове на В.К. против “В и К” ООД Монтана, представялвано от управителя инж. В.И., с правно основание чл. 220 от КТ обезщетение за неспазен срок на предизвестие за уволнение, чл. 222 от КТ обезщетение по повод уволнение поради съкращаване в щата, чл. 224 от КТ за обезщетение поради неизползван платен годишен отпуск и по чл. 226 от КТ за вреди от невярно вписване на данни в трудовата книжка, и по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забавено плащане, както и в частта, с която е прекратено поради недопустимост производството по иска с правно основание чл. 214 от КТ за обезщетение поради незаконно отстраняване от работа и в частта, с която В.К. е осъден да плати на “В и К” ООД разноски от 340 лв.
Отменява решение на Районен съд - Монтана от 3 ноември 2009 год. по гр. д. № 104/2009 г. в ЧАСТТА, с която В.К. е осъден да плати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса от 300 лв, разноски за вещи лица в размер на 160 лв, както и държавна такса от 5 лв при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на касационно обжалване.