ПРИЗНАВА подсъдимата М.Н., родена на Х г. в град Х, с постоянен адрес в същия град, ж.к. „Х” бл. Х, вх. „Х”, ет. Х, ап. Х, българка, българска гражданска, със средно образование, омъжена, неосъждана, на работа като провадач-консултант при ЕТ, ЕГН Х за ВИНОВНА в това, че на 19.10.2007 година, около 22,15 часа в град Х, обл. Х, на кръстовище между улиците „Х” и ул. „Х”, при управление на моторно-превозно средство – лек автомобил „Х” с ДК № Х, собственост на М.Т. от гр. Х, обл. Х, нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал.1 от ЗДП – водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони наляво по платното за движение, в частност, за да завие наляво за навлизане в друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение; чл. 25, ал.2 от ЗДП – при извършване на маневрата, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея и чл. 37, ал.1 от ЗДП – при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства и по непредпазливост причинил СМЪРТТА на Е.Г. от град Х, ЕГН Х, ТРИ СРЕДНИ ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ на М.Т. от гр. Х, ЕГН Х, изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на снагата за срок над един месец, трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за срок над един месец и разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, както и ТРИ СРЕДНИ ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ на Ц.Д. от гр. Х, ЕГН Х, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за срок над един месец и трайно затрудняване на дъвченето за срок над един месец, както и ЗНАЧИТЕЛНИ ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ на лек автомобил марка „Х” с ДК № Х, собственост на М.Т. от гр. Х на стойност 1 734,52 лв. и на лек автомобил марка „Х” с ДК № Х, собственост на Ф.Ф. от гр. Х, ЕГН Х на стойност 2 077,60 лв., поради което и НА ОСНОВАНИЕ чл. 343, ал.4 във вр. с ал. 3, б. „Б” във вр. с ал. 1, б. „В” във вр. с чл. 342, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК я ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗТЪРПЯВАНЕТО на горното наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 343г от НК НАЛАГА на подсъдимата М.Н., с посочена по-горе самоличност, наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ”.
ОСЪЖДА М.Н. от град Х, ж.к. „Х” бл. Х, вх. „Х”, ет. Х, ап. Х, ЕГН Х да заплати на Е.К. от град Х, обл. Х, ул. „Х” № Х, ЕГН Х сумата 1 500 / хиляда и петстотин/ лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря й Е.Г., свързани с направени разходи по погребението на пострадалата, а също и сумата 60 000 / шестдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Е.Г., свързани с търпяни душевни болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ гражданската претенция за НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ: - над уважения до пълния заявен размер от 100 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА в тази й част.
ОСЪЖДА М.Н., с посочена по-горе самоличност и адрес, да заплати на Р.Г. от град Х, обл. Х, ул. „Х” №Х, ЕГН Х сумата 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на дъщеря му Е.Г., свързани с търпяни душевни болки и страдания, а също и сумата 1 500 / хиляда и петстотин/ лева разноски по водене на делото, като ОТХВЪРЛЯ гражданската претенция за НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ : над уважения до пълния заявен размер от 40 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА в тази й част.
ОСЪЖДА М.Н., с посочен по-горе адрес и ЕГН, да заплати по сметка на ВСС в Републиканския бюджет следните суми: 3 660 лв. държавна такса върху уважените граждански искове, 1 086,37 лв. – разноски по водене на делото и 5 лв. – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд София в петнадесетдневен срок от днес.
МОТИВИ по НОХД № 82/2008 г. на Окръжен съд Монтана
Подсъдимата М.Н. от гр. Х е обвинена в това, че на 19.10.2007 г. около 22,15 ч. в град Х, обл. Х, на кръстовище между улиците „Х” и „Х”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Х” с ДК № Х, собственост на М.Т. от гр. Х, обл. Х, нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал.1 от ЗДвП – водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони наляво по платното за движение, в частност, за да завие наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение; чл. 25, ал.2 от ЗДвП – при извършване на маневрата, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея и чл. 37, ал.1 от ЗДвП – при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства и по непредпазливост причинила смъртта на Е.Г. от гр. Х, ЕГН Х, три средни телесни повреди на М.Т. от гр. Х, ЕГН Х, изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на снагата за срок над един месец, трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за срок над един месец и разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата, както и три средни телесни повреди на Ц.Д. от гр. Х, ЕГН Х, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за срок над един месец и трайно затрудняване на дъвченето за срок над един месец и значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „Х” с ДК № Х, собственост на М.Т. от гр. Х на стойност 1 734,52 лв. и на лек автомобил марка „Х” с ДК № Х, собственост на Ф.Ф. от гр. Х, ЕГН Х на стойност 2 077,60 лв. – престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б” във вр. с ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане с наказателната отговорност на подсъдимата са приети и предявени граждански искове от майката на починалата от ПТП – Е.К. от гр. Х, обл. Х за сумата 100 000 лв. обезщетение а претърпяни неимуществени вреди и 1 500 лв. обезщетение за имуществени такива, както и граждански иск от бащата на починалата при ПТП – Р.Г. от гр. Х, обл. Х за сумата 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. По тяхно искане и ДВАМАТА са конституирани като ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ в процеса, а К. – и като ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ.
В съдебно заседание пред първата инстанция представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА заявява, че поддържа изцяло обвинението. Твърди, че престъплението е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна, а възраженията на защитата са неоснователни. Поддържа, че подсъдимата е допуснала визираните нарушения на правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост е предизвикала ПТП, с настъпила смърт на возещата се в автомобила на св. Ц.Ф. Е.Г., по три средни телесни повреди на св. М.К. и на св. Ц.Ф. и значителни имуществени вреди по двете МПС. Твърди, че по отношение подсъдимата не може да се приложи разпоредбата на чл. 15 от НК, тъй като „случайно деяние” ще е налице единствено, когато е настъпил вредоносен резултат без извършителят да е допуснал някакви нарушения на правилата за движение по пътищата, което в случая не е така. Отчита, че е налице и съвина от страна на водача на другия автомобил – св. Ц.Ф., тъй като същият е управлявал автомобила си без да притежава съответната правоспособност, след употреба на алкохол, с превишена за населеното място скорост и без предпазен колан. В тази връзка, твърди, че съвина има и пострадалата Г., тъй като се е возела в автомобила на св. Ц.Ф. също без предпазен колан. Независимо от неизясненото по делото обстоятелство – дали св. Ц.Ф. е управлявал автомобила „Х” със или без светлини в тъмната част на денонощието, поддържа, че доказателствата по делото сочат, че подсъдимата е могла да забележи своевременно другата кола и да я изчака, за да избегне ПТП. Смята, че тези обстоятелства следва да бъдат отчетени от съда при постановяване на присъдата. Предлага подсъдимата да бъде призната за виновна по текста на обвинението, като предвид всички обстоятелства с правно значение за вината, й се определи наказание „лишаване от свобода” при условията на чл. 55 от НК, чието изтърпяване бъде отложено за срок от 4 г. , да й се наложи и наказание „лишаване от право на управление на МПС” за срок от 3 г. и се уважи изцяло гражданската претенция за имуществени вреди, а претенциите за неимуществени такива – съобразно установената практика и разпоредбите на ЗЗД.
Частната обвинителка и гражданска ищца Е.К., чрез повереника си по делото, поддържа също, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по нетърпящ възражение начин. Неоснователни приема възраженията й, че не видяла насрещно идващото МПС, тъй като било без светлини. Твърди, че от доказателствата по делото се установява, че при всички положения подсъдимата е могла да забележи идващата по насрещната лента за движение кола, но не го е сторила, тъй като не е съобразила правилото на чл. 20 от ЗДвП и не е наблюдавала непрекъснато пътя преди да извърши маневрата завой на ляво. Смята, че вина за станалото ПТП има и водачът на другия автомобил – свид. Ц.Ф., но поради липса на обвинение срещу него, не коментира нарушенията на този водач. Твърди, че обвинението срещу подсъдимата е правилно квалифицирано и моли съда да я признае за виновна по него и й наложи справедливо наказание. Моли да бъдат уважени изцяло и заявените граждански претенции. Поддържа, че е доказано от приложената фактура какви разходи за направени от нея по организиране на погребението на дъщеря й, както и че именно тя е поела тези разноски, които имат характера на имуществени вреди за нея. След смъртта на единствената си дъщеря и за в бъдеще ще търпи болки и страдания, свързани със загубата на детето си и моли и претенцията за неимуществени вреди да бъде уважена така, както е предявена.
Гражданският ищец Р.Г., чрез повереника си по делото, поддържа, че претенцията му за обезвреда на търпяните неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Е. са безспорно доказани в процеса и моли съда да ги уважи с присъдата. Признава, че отдавна са разведени с майката на дъщеря му, че двете живеели отделно от него и в известен период от време не поддържал връзка с дъщеря си, но през последните години това се променило. Виждал се често с момичето, то му гостувало в новото му семейство и установили едни нормални отношения между баща и дъщеря. Признава, че не е участвувал в разноските по погребението на момичето, а това е сторила бившата му съпруга.
Изслушана в хода на съдебното следствие, подсъдимата М.В., разказва подробно случилото се. Твърди, че преди да завие в пряката на Т-образното кръстовище, се е убедила, че няма движение нито след нейния автомобил, нито от пред, поради което с ниска скорост е направила маневрата, като се е опитала да избегне дупки по платното на пряката уличка. Категорична е, че автомобила на св. Ц.Ф. се е движил насреща й без светлини, поради което и не го е забелязала. Смята, че няма вина за станалото ПТП с неоспорения вредоносен резултат – смърт на пътуващата в другия автомобил и телесни повреди на останалите участници в произшествието.
Защитникът поддържа категорично, че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, за което е предадена на съд. Смята, че събраните по делото гласни доказателства, с изключение показанията на другия водач – св. Ц.Ф., категорично установяват, че подсъдимата е спазила всички правила за движение по пътищата и че липсва вина от нейна страна за станалото ПТП. Визира разпоредбата на чл. 15 от НК и твърди, че поради „случайно деяние” следва да бъде постановена оправдателна присъда с последващите от това последици – отхвърляне на заявените граждански претенции. Определя за основен по делото спора дали св. Ц.Ф. е упарвлявал автомобила си с включени светлини или не и дали подсъдимата е имала реалната възможност да го забележи и възприеме като участник в движението. Смята, че такава възможност не е съществувала, тъй като мястото не е било достатъчно добре осветено, тъй като св. Ц.Ф. е управлявал автомобила си в тъмната част на денонощието без светлини и дори и според авто-техническата експертиза, подсъдимата да е успяла да забележи насрещния автомобил, то това е станало в последния момент преди удара, поради което не е имало каквато и възможност да го избегне. Твърди, че обвинението не е доказало подсъдимата да е могла да възприеме общественоопасните последици от деянието, както и че не е установено да е отклонила вниманието си към дупките на пряката улица, което да е причина да не забележи насрещното МПС.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Приети са заключения на съдебно-медицински експиртизи, изпълнени от в.л. д-р И.Д. и основни и допълнителна авто-технически експертизи, изпълнени от инж. Б.Л.
Окръжният съд, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема от фактическа страна следното:
Подсъдимата М.В. живее в гр. Х, със средно образование е и работи като продавач-консултант при ЕТ. Омъжена, с две деца и по месторабота, както и по местоживеене се ползува с много добра характеристика / л. 152,153 от делото/ . Не е осъждана, нито освобождавана от наказателна отговорност при условията на чл. 78 А от НК / л. 20 от делото/. Притежава свидетелство за управление на МПС, категории „В” и „М” от 16.11.2004 г. и за дребни административни нарушения по ЗДвП са й налагани две глоби с влезли в сила Наказателни постановления / л. 154 от делото/. Съпругът й – свид. И.М. има роднини, живеещи в гр. Х – св. М.К.. На името на последната бил закупен лек автомобил марка „Х” с ДК № Х / л. 24 от ДП/, който тя с пълномощно / л. 25 от ДП/ предоставила за управление на племенника си - св. И.М. и на неговата съпруга – подс. М.В.На 19.10.2007 г. подсъдимата пътувала със семейството си и св. М.К., с горния автомобил, от гр. Х за гр. Х. Колата управлявала съпругата, а съпругът – св. И.М. се возел на предната седалка до шофьора. Зад него били двете деца на подсъдимата, а лелята – св. К. се возела на задната седалка, зад шофьорското място. Към 22 ч. пристигнали в гр. Х, отбили се на бензиностанция да заредят газ и към 22,,15 ч. вече се движели по ул. „Х” към кв. „Х” на гр. Х, където живеела лелята св. М.К.. Ул. „Х” е главната улица на квартала, представлява равен пътен участък – без наклони и завои. Тъй като вече било тъмно, работело уличното осветление. Ул. „Х” образува Т-образно кръстовище с ул. „Х”. В района на кръстовището пътят бил сух, незамърсен, без пътни знаци и пътна маркировка, с разкопан асфалт и големи дупки, намиращи се в самото кръстовище – непосредствено в началото на ул. „Х” / л. 113-19 от ДП, експертното авто-техническо заключение на л. 60 от ДП и показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимата/. На подсъдимата предстояло да извърши маневра „ляв завой” за навлизане в ул. „Х”, като за целта следвало да пречесе лентата за насрещно движение на ул. „Х”. В същото време по тази лента за движение, срещу подсъдимата се движел лек автомобил марка „Х” С ДК № Х, собственост на свид. Ф.Д.. Колата управлявал синът му – свид. Ц.Ф.. През деня последният работел с баща си по строежа на параклис в кв. „Х”, пили бира и след работа бащата си легнал. По мобилния телефон на св. Ц.ФХ се обадила приятелка – Е.Г. и му заявила, че е пристигнала с влака от Х в квартала. Уговорили се св. Ц.Ф. да отиде и я прибере от гарата и след това да се съберат с компания в двора на училището на квартала. Ф. се възползувал от това, че баща му си легнал, взел незабелязано ключовете от семейното „Х”, изкарал колата и отишъл на гарата да вземе приятелката си. Не съобразил, че пил бира през деня, не уведомил баща си, че взема колата, а нямал свидетелство за правоуправление, макар че от свои познати се научил да управлява лек автомобил. На гарата качил на предната седалка до него приятелката си Г. и тръгнали, без да поставят предпазни колани, из квартала до дома на свой познат. Не го намерили, но по телефона се уговорили с него да се видят в училищния двор. За да стигнат до там, следвало да минат по ул. „Х” и към 22,15 ч. се движели по нея в посока, срещуположна на тази, в която се движела с автомобила си подсъдимата. Наближавайки кръстовището, подсъдимата, която знаела за големите дупки по асфалта, намалила скоростта и почти спряла, твърди, че подала ляв мигач за маркиране на предстоящата маневра „завой на ляво” и според обясненията й – след като се убедила, че няма коли от пред и зад нея, започнала да свива по пряката улица. Срещу нея свид. Ц.Ф. управлявал „Х” със скорост от около 75 км/ч, забелязал отдалеч фаровете на автомобила, управляван от подсъдимата, но шофирал спокойно, тъй като той бил с предимство при евентуално свиващи по ул. „Х” МПС-та. На около 20 метра пред себе си, според твърденията му, забелязал идващият срещу него автомобил внезапно да свива по пряката, като му отнемал предимството и задействувал спирачките. Въпреки това, не успял да избегне удара и автомобилът му блъснал завиващия автомобил, управляван от подсъдимата. При сблъсъка управлявания от подсъдимата „Х” се завъртял и се установил в покой в посока, обратна на досегашното си движение. По това време в посока Х, по лентата за движение, по която преди това минало „Х”, се движел с автомобила си свид. А.И.. На около 50-60 м. преди кръстовището забелязал странно светещи не на място светлини на автомобил. Спрял, видял станалата катастрофа и веднага се втурнал да помага на хората. Забелязал, че „Х” е силно смачкано отпред, като двигателят почти бил влязъл в купето. Констатирал, че момичето отпред / Е.Г./ е много зле, като главата и била някъде към коленете на шофьора. Последният пък / св. Ц.Ф./ също бил неконтактен, тялото му било „прегърнало волана”. Св. И. не посмял да ги мести, още повече, че както сам се изразява „ момчето било в сложно състояние на тялото спрямо волана, няма как да го извадиш, без да го въртиш нанякъде” / л. 110 от делото/. Отправил се към другата катастрофирала кола, от която подсъдимата вече била слязла. Помогнал на св. К. да слезе от колата, след което успял да извади момиченцето на подсъдимата „ което си беше заглавило главичката покрай ръчната”. След това извадил от колата момченцето, а накрая и мъжът на подсъдимата – св. И.М.. Него св. И.извадил най-трудно, тъй като ударът при катастрофата попаднал в предната дясна част на „Х” – точно там, където се возел М.. С помощта на щанга , за около 15 минути успял да разбие предната дясна врата и тъй като линейка нямало, натоварил подсъдимата, двете й деца и съпругът й и ги откарал в болницата в гр. Х. На мястото на произшествието пристигнал патрул на Полицията / св. Е. К. и св. Ф. О./, след тях и линейка, която натоварила пострадалите от лекия автомобил „Х” и ги откарал в болницата. Макар и да отказвала, свид. К. също била препратена в болница. Св. О. забелязал на пътя спирачни следи, оставени от лекия автомобил „Х”, както и че същият е без светлини. Светлините на „Х” още работели и О. свалил клемите на акумулатора, за да изключи токовете и предотврати евентуално запалване. В резултат на станалото ПТП и двата автомобила били толкова сериозно увредени, че повече не можело да се ползуват. Авто-техническата оценителна експертиза сочи, че щетата по л.а. „Х” възлиза на 1 734,52 лв., а на л.а. „Х” – на 2 077,60 лв. Впоследствие собственикът на „Х” св. Ф.Д. го продал за старо желязо, а катастрофиралият „Х” собственичката К. го прибрала в двора си.
В резултат на силния динамичен удар при станалото ПТП, возещото се в л.а. „Х” момиче – Е.Г. на 16 г., починало. Спроед съдебно-медицинската експертиза на в.л. д-р И.Д., Г. получила множество травматични увреждания – кръвонасядания, охлузвания, разкъсно-контузни рани, разкъсване на сърцето и аортата, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и в гръдната кухина – всички, носещи белезите на прижизнено получени и по своя характер и локализация, добре отговарящи да са в резултат на станалото ПТП. Вещото лице е категорично, че непосредствената причина за смъртта на Г. е острата вътрешна кръвозагуба, развила се вследствие разкъсването на сърцето и аортата, т.е. между получените при катастрофата телесни увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинно-следствена връзка. Допълнителните изследвания установили, че преди смъртта си Г. била употребила алкохол, като в кръвта е измерена концентрация от 0,9 промила, а в урината – 1,0 промил.
Извършена е и съдебно-медицинска експертиза на шофьора на „Х” – св. Ц.Ф.. Същата установява, че последният получил множествена травма: на главата – с оток и кръвонасядане, разкъсно-контузна рана в областта на горната устна, избиване на ІV зъб на горната челюст и сътресение на мозъка; в областта на гръдния кош – с охлузвания и кръвонасядания в областта на лява гръдна половина и в областта на дясната гривнена става със счупване на лъчевата кост. На базата на тази множествена травма се развил и травматичен шок, който по естеството си води до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Травмата в областта на дясната ръка със счупването на лъчевата кост водят до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок над един месец, а избиването на ІV зъб на горната челюст в дясно – до трайно затруднение на дъвченето за срок над един месец.
Съдебно-медицинските експертизи на пътниците в л.а. „Х” установяват следните увреждания: на св. М.К.: - установена е травма на главата с разкъсно-контузна рана, водеща до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; травма в областта на гръдния кош със счупване от ІІІ-то до VІІ-мо ребра в дясно по задна мишична линия с разместване на костните фрагменти на ІІІ-V-то ребра, водещи до трайно затруднение на движенията на снагата за срок над един месец и травма в областта на дясната раменна става със счупване на дясната ключица, представляваща трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок над един месец. Множествената травма при св. К.също довела до травматичен шок, който е от естество да води до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Двете деца – Момиченцето В. получило травма на главата с разкъсно-контузна рана в областта на носа и устата и сътресение на мозъка, а момченцето М. – травма на главата с разкъсно-контузна рана в лявата теменно-слепоочна област и сътресение на мозъка. И при двете деца уврежданията са от естество, че да водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Подсъдимата получила травма на главата с оток в областта на лицето и сътресение на мозъка; травма в областта на гръдния кош с кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в областта на гръдния кош в дясно, със счупване на І-во ребро в дясна гръдна половина и частичен хемопневмоторакс в дясно, а също и травма в областта на лява подбедрица с голям подкожен хематом по предната й повърхност. Установените при нея увреждания са от естество да водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съпругът й – св. И.М. получил: травма на главата с множество охлузни рани и драскотини и сътресение на мозъка, която експертизата определя като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Липсват медицински данни за изпадане в пълно безсъзнателно състояние с опасност за живота, още повече, че и св. И., помогнал при транспортиране на М. до болницата сочи, че пострадалият, макар и трудно, сам е вървял до другия автомобил, прикрепян от останалите. Св. М. получил още травма в областта на таза в дясно с разкъсно-контузна рана в областта на дясната седалищна област и трохантерния масив, което е от естество да води до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При него са констатирани още: травма в областта на дясна ръка с разкъсно-контузна рана и изкълчване в областта на ІV пръст, наложило и шев на сухожилие, което довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за срок над един месец, както и травма в областта на лявата гривнена става със счупване на стилоидният израстък на лявата лъчева кост, което пък е от естество да води до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок над един месец.
И на двамата водачи е взета кръв за химично изследване за наличие на алкохол. Кръвната проба на св. Ц.Ф. сочи 0,75 промили алкохол в кръвта / л. 48 ДП/, а тази – на подсъдимата е отрицателна / л. 50 ДП/.
По делото е приета и изслушана основна и допълнителна авто-техническа експертиза. Според тези заключения, от техническа гледна точка се установява следното: мястото на удара между двата автомобила е там, където е пресечната точка на векторите им на движение и се намира на 16,60 м. от постоянния ориентир по посока на огледа и на 3-4 м. вдясно от мисления ръб на пътното платно. Ударът е попаднал в десните предни части на двата автомобила, като на мястото на удара е намерена механична следа от задиране по асфалта с дължина 0,70 м. Тези изчисления, направени от вещото лице на базата на огледния протокол, в съдебно заседание доизяснява така: лекият автомобил „Х” е започнал да изпълнява маневра „завой на ляво”, като лявата му предна част е била навлязла в лентата за движение на л.а. „Х”, а дясната му предна част е била все още в своята лента за движение. Забелязвайки началото на маневрата, водачът на л.а. „Х” е задействувал спирачната система, оставил е около 20 м. спирачен път, но въпреки това не е успял да предотврати удара, получил се в предните десни части на автомобилите. При сблъсъка л.а. „Х” е оставил констатираната следа от „заораване” по асфалта. Самият удар, определен на пътното платно от цитираните измервания по огледния протокол, вещото лице дефинира – около мислената осова линия в мислената лента за движение на л.а. „Х”. Обяснява това с обстоятелството, че макар л.а. „Х” да се е движел в своята лента за движение, при натискане на спирачките, се е унесъл леко в ляво, при което ударът се е получил в близост до мислената разделителна линия в платното за движение на л.а. „Х”. На поставения въпрос относно видимостта между двете МПС в условията на произшествието, авто-техническата експертиза не е успяла да даде конкретен отговор. Неизяснеността от техническа гледна точка на този въпрос идва от липсата на категорични доказателства относно това дали подсъдимата е подала ляв пътепоказател за сигнализиране на предстоящата маневра „завой на ляво” и относно това дали св. Ц. Ф. е управлявал л.а. „Х” с включени светлини. Установено е обаче по делото, от показанията на всички свидетели, а и от обясненията на подсъдимата, че в района на ПТП ул. „Х” е права – без завои и наклони и видимостта по нея в района на Т-образното кръстовище с ул. „Х” е от порядъка на 500-600 м., че и повече. Установено е още, пак от свидетелските показания, от обясненията на подсъдимата и от огледния протокол, че е имало улично осветление и всички улични лампи са били в изправност и са светели. При липсата на технически данни, от които да се направят изводи дали л.а. „Х” е бил в движение с включени светлини и при установеното с категоричност от свидетелите относно състоянието на пътното платно, релефа и осветлението в района на ПТП, вещото лице заключава, че подсъдимата е могла да забележи идващият насреща й автомобил твърде отдалеч / 500-600 м./, ако е бил с включени светлини. Ако се е движел насреща й по ул. „Х” без светлини, то е следвало да го забележи на разстояние от около 40-50 м., осветявано от късите светлини на фаровете на управлявания от нея автомобил, преди да започне маневрата по завиване на ляво или поне – в последния момент преди сблъсъка. Относно скоростите на движение на двата автомобила, експертизата сочи след математически изчисления, че л.а. „Х” в момента на удара се е движел със скорост от около 27 км/ч, на която съответствува опасна зона за спиране от порядъка на 17-18 метра. Л.а. „Х” се е движел със скорост около 75 км/ч към момента, в който е възприел за опасност пресичащия пътя му л.а. „Х” и е задействувана спирачната му система, на която скорост отговаря опасна зона за спиране от около 89 метра. Към момента на удара, в резултат на действието на спирачките, л.а. „Х” е бил със скорост около 39 км/ч. Съобразно отразените в огледния протокол замервания и изчисления по специализирана формула, вещото лице установява, че когато водачът на л.а. „Х” е възприел лекия автомобил „Х” като опасност на пътя, т.е. когато последният е започнал да свива в ляво, „Х” се е намирало на около 74 м., т.е в опасната зона за спиране от 89м. при движение със 75 км/ч. В случай, че л.а. „Х” се е движел с разрешената за населено място скорост от 50 км/ч., вещото лице сочи, че опасната зона за спиране би възлязла на около 51 м. и л.а „Х” няма да попадне в опасната зона за спиране на „Х”. От техническа гледна точка, експертът сочи, че е било възможно да се избегне ПТП единствено ако водачът на л.а. „Х” е отпуснал за момент спирачния педал и е навил волана встрани, тъй като колата му не е имала АБС система, което не му е позволило след блокиране на колелата от натискането на спирачния педал да манипулира посоката на движение и да избегне удара. Изчислена, сумарната скорост, с която са се блъснали двата автомобила възлиза на около 64 км/ч. Според вещото лице, по данни на Световната здравна организация , за пътник, возещ се на предната седалка в автомобил без предпазен колан и без въздушна възглавница, долната граница на смъртоносната скорост при челен удар е около 63 км/ч, а горната – около 70 км/ч, поради което е имало вероятност возещата се на предната седалка в „Х” Г. и да не получи смъртоносни увреждания.
За станалото ПТП на подс. В. е съставен АУАН / л. 23 от ДП/ и е предадена на съд с процесното обвинение, а на св. Ц.Ф. са съставени три АУАН / л. 20-22 от ДП/, а въз основа на тях - и описаните в писмото на КАТ на л. 54 от ДП, Наказателни постановления, с които му са наложени наказания „обществено порицание”.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото по надлежен ред и неоспорени от страните писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествието с фотоалбум, заверени преписи от АУАН, справки за съдимост, удостоверение за наследници, заверени копия от удостоверения за регистрация на МПС-тата, протоколи за химическа експертиза на кръвта на двамата водачи за наличието на алкохол, характеристики на подсъдимата, фактура за разходи по претенцията за имуществени вреди на гражданската ищца. Всички събрани писмени доказателства, включително и законосъобразно съставените протоколи за отделни следствени действия, са относими към настоящето наказателно производство, представляват надлежни документи, изясняват фактическата обстановка по делото и следва да се ценят като годни доказателства. Следва да се кредитират и обясненията на подсъдимата, дадени в хода на съдебното следствие. На досъдебното производство, същата се е възползувала от правото си да не дава обяснения. В съдебно заседание обаче предава в пълни подробности фактите около катастрофата. Категорична е, че не е забелязала светлини на автомобил или пък просто автомобил по пътя пред себе си преди да започне маневрата „завой на ляво”. Тази й теза съдът прие за защитна позиция по делото, като съображенията си в тази връзка следва да бъдат изложени по-надолу в мотивите – в частта относно обсъждане съставомерността на деянието и правната му квалификация. Получените от всички участници в ПТП телесни увреждания са надлежно установени от приетите съдебно-медицински експертизи. Съдът кредитира изцяло всички депозирани заключения на вещото лице д-р И.Д., тъй като при изготвянето на заключенията си вещото лице е съобразило в пълен обем всички надлежно събрани по делото доказателства и му е осигурена възможността в хода на съдебното следствие да поставя доуточняващи въпроси на свидетелите. По повод медицинските експертизи е налице единствено възражение от страна на защитата и то касае установяването на средната телесна повреда, свързана с избиването на зъб на пострадалия св. Ц.Ф.. Съдът е отказал възлагането на допълнителна експертиза в тази връзка, предвид становището на в.л. д-р Д., че липсва медицинска документация, установяваща зъбния статус на св. Ц.Ф. от времето преди произшествието, която да служи за база за сравнение, както и с извода на същата експертиза, че получената от Ц.Ф. травма в областта на устата е от вид и характер, че да води до избиването на цитирания горен зъб. Съдът кредитира изцяло и двете основни и допълнителното заключение на авто-техническите експертизи. Първата такава експертиза касае оценяването на щатите по двата катастрофирали автомобила. В.л. инж. Л. е посочил подробно в заключението си на л. 76-82 от ДП метода на извършените оценки. Същите са приети от страните и не са оспорени. Заключението е изготвено компетентно, обективно и безпристрастно и следва да се ползува като годно доказателство в процеса относно размера на причинените имуществени щети по автомобилите. Съдът кредитира изцяло допълнителното заключение на в.л. инж. Л., депозирано в хода на съдебното следствие, а също и основното му заключение на л. 60-70 от ДП, в частта на последното, касаеща отговор само на технически, но не и на правни въпроси. Съдът не възприе за основателни възраженията на защитата срещу основното и допълнително заключение на авто-техническата експертиза относно механизма на произшествието, развити подробно на л. 161 от делото. Защитата твърди, че тези заключения са необосновани и възниква съмнения относно правилността на изводите на вещото лице. Останалите, събрани по делото доказателства, обаче опровергават този извод. Авто-експертът е направил оглед на мястото на станалото ПТП, съобразил е данните от огледния протокол и фотоалбума, запознал се е със свидетелските показания на Досъдебното производство, а и в хода на съдебното следствие, разполагал е с възможността за поставяне на доуточняващи въпроси на свидетелите и подсъдимата в хода на съдебното следствие, запознал се е и с представения пред съда от подсъдимата фотоалбум на катастрофиралия л.а. „Ф”, изготвен за нуждите на застрахователя. Освен това, в основното си заключение / на л. 60-70 от ДП/, вещото лице подробно е съобразило всички надлежно установени факти относно : местоположението на автомобилите, намерените части от тях, намерените спирачни следи и следите от задирането на л.а. „Ф” по асфалта, лично констатираните увреждания по автомобилите – участници в ПТП, установената концентрация на алкохол в кръвта на св. Ц.Ф., имаща значение при преценка на времето му за реакции и т.н. Всички надлежно и безспорно установени факти, имащи значение за отговор на поставените технически въпроси, експертът е взел под внимание, използувал ги е в установените от научната литература формули по различните видове изчисления и е дал отговор на поставените му технически въпроси, изискващи специални знания, с каквито съдът не разполага. Направените от авто-експертът технически изводи са достатъчно добре обосновани, както в писменото му заключение на ДП, така и при личния разпит в хода на съдебното следствие. Техническите изводи на експертизата кореспондират с показанията на всички свидетели, с писмените доказателства, включително и с обясненията на подсъдимата. Поради горното, липсват каквито и да са съмнения за неговата правилност. Обстоятелството, че част от изводите на техническия експерт не корелират със защитната теза на подсъдимата, не е основание за изключване на същата от кръга на доказателствата по делото или пък за назначаване на разширена експертиза. Тъй като разпитаните по делото свидетели предават обективно и безпристрастно фактите, които лично са възприели, показанията им кореспондират помежду си, а също и с останалите доказателства/ заключенията на експетизите и писмените доказателства/, съдът прие, че следва да се кредитират и свидетелските показания със следните уточнения:
Св. Ц.Ф. е водачът на другото МПС, участвувало в ПТП. Показанията му относно състоянието на пътя, организацията на движението в района на Т-образното кръстовище и получените от него травми от катастрофата съответствуват напълно на огледния протокол, заключенията на експетизите и на останалите свидетели. Признава, че е управлявал автомобила на баща си без негово разрешение, без да притежава свидетелство за правоспособност, без поставен предпазен колан и след употреба на няколко бири през деня, както и със „нормална” скорост от около 70-80 км/ч. И тези предадени, неблагоприятни за него факти, съвпадат с показанията на баща му св. Ф.Ф., със заключенията на техническата експертиза, огледния протокол и протокола за кръвна проба. Съдът не кредитира единствено твърденията на св. Ц.Ф., че е видял насрещно идващото МПС на разстояние от 20-30 м., тъй като авто-техническата експертиза сочи, че при математическите изчисления на база на намереното при огледа, св. Ц.Ф. е предприел принудително спиране, когато е възприел за опасност пресичащото платното му МПС и то на разстояние от 74 м. Не кредитира и показанията му в частта, в която твърди, че насрещният автомобил не е бил подал мигач за маркиране на предстоящата маневра „завой на ляво”. По отношение на този факт липсват достатъчно доказателства, които по несъмнен начин да сочат подала ли е мигач подсъдимата своевременно преди извършване на маневрата или не. Св. Ц.Ф. твърди да не е така, подсъдимата твърди да е подала своевременно мигач. Всеки от тях защитава своята позиция в стремежа си да омаложави максимално виновното си поведение за станалото ПТП. Съпругът и лелята на подсъдимата също твърдят, че последната е дала мигач за предстоящия завой, но в тази част не може да се вярва на показанията им, тъй като те са заинтересовани от изхода на делото, като близки роднини на подсъдимата и пострадали от престъплението. С оглед невъзможността при наличните и възможни доказателства да се установи този факт, правилно авто-техническата експертиза е възприела като начален момент за възникване на опасността за движението на л.а. „Х” именно този, когато водачът му е видял започването на маневрата „завой на ляво” през мислената му лента за движение. Съдът не кредитира и показанията на св. Ц.Ф. в частта, с която твърди безусловно, че е управлявал „Х” с включени къси светлини. Макар, че момчето не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, факт е, че е имал елементарни познания по управление на лек автомобил и е логично да се предположи, че в тъмната част на денонощието ще управлява колата с включени фарове. От друга страна – и подсъдимата, и всички останали свидетели безпротиворечиво сочат, че на мястото на ПТП са светели само светлините на „Х”, но не и тези на автомобила на свидетеля. Св. О. / служител на РПУ/ и св. А.Н. предават, че откачили клемите на акумулаторите и на двата автомобила, за да няма токове и да предотвратят запалване, предвид сериозните уврежданията в предните части на колите, но това е станало по време, след като вече са констатирали липсата на светлини по л.а. „Х”. Видно от показанията на св. Ц.Ф. и от фотоалбума, ръчката за включване на светлините на „Х” се намира вляво на волана. Възможно е при удара самият Ф. с тялото си да е изключил светлините, тъй като, както твърди св. А. И. „ тялото му било в сложно положение спрямо волана”. И на последно място – авто-техническата експертиза сочи, че липсват технически данни, от които с категоричност може да се направи извод дали л.а. „Х” е управлявал с включени или с изключени светлини. Въпреки събирането на всички отнисими доказателства, този факт остава недоказан в процеса, а предположения в една или друга насока е законово недопустимо да се правят и ползуват за нуждите на делото.
От показанията на свид. И.М. и св. М.К. не следва да се ползуват предадените от тях факти, че подсъдимата своевременно е подала мигач за завоя на ляво и че не е забелязала своевременно идващото насреща МПС, което е с предимство за преминаване през кръстовището. По отношение на мигача – както и по-горе се посочи, тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото, показанията им противоречат на показанията на св. Ц.Ф., липсват други доказателства, от които обективно да се направи извода за своевременното сигнализиране на престоящата маневра. По отношение на видимостта – и съпругът, и лелята на подсъдимата сочат, че са били на прав участък, без завои и наклони, добре осветен от уличните лампи, че е имало видимост от около 100-200 м. преди кърстовището и на около 500-600 м. след него. В случай, че л.а. „Х” е бил с включени светлини, подсъдимата е могла да го забележи достатъчно отдалеч – така, както свид. Ц.Ф. е забелязал фаровете на „Х” от далеч, но не го е възприел за опасност за движението, тъй като не е възприел индиции за предстоящата маневра през неговата лента за движение; така, както е забелязал в кръстовището катастрофиралите автомобили от около 50-60 м. и св. А.И., пристигнал пръв на местопроизшествието. В случай, че лекият автомобил „Х” се е движел в насрещната лента без светлини, то подсъдимата е могла да го забележи поне в рамките на 40-50 м. – разстояние, осветявано от късите светлини на собствените й фарове и от уличното осветление. Горните изводи относно реалните възможности на подсъдимата да забележи насрещноидващото МПС и да съобрази поведението си на пътя с другия участник в движението се установяват по несъмнен начин от протокола за оглед и фотоалбума на произшествието, от заключението на авто-техническата експертиза, от показанията на всички свидетели – дори и на св. И.М. и св. М.К., който си противоречат – хем твърдят, че има видимост от повече от 500-600 м. в района преди и след кръстовището, хем подсъдимата не забелязала в този голям диапазон идващата насреща й кола. Следва да се кредитират и показанията на свидетелите – граждански ищци, както и на свидетеля – баща на гражданската ищци. Тези лица са заинтересовани от изхода на делото, тъй като имат интерес от крайния му изход, предвид обстоятелството, че фатално пострадала е тяхна близка роднина. Тези лица обаче предават обективно фактите относно отношенията в семейството, като признават и неблагоприятни за тях факти – по дългогодишния развод и продължителната липса на отношения между бащата и дъщерята, по пълната липса на участие на бащата в разходите, претендирани като имуществени вреди от деянието. Поради горното и следва да се ползуват като годни доказателства техните свидетелски показания – още повече, че и тримата свидетели нямат противоречие помежду си в предаденото.
При така възприетата от съда и цитирана по-горе фактическа обстановка и след направения анализ на доказателствата, съдът прие, че с деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „Б” във вр. с ал. 1, б. „В” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Датата, часът, мястото на произшествието, особеностите на пътя в района на произшествието, автомобилите – участници в него и водачите им са установени по несъмнен начин от всички доказателства по делото и по тези факти между страните липсват каквито и да е спорове. Траекторията на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимата, е следвала завой на ляво на Т-образно кръстовище, с предстоящето пресичане на лентата за насрещно движение и навлизане в път без предимство. Преди да започне маневрата, подсъдимата не се е убедила, че с нея няма да създаде опасност за движението на останалите участници, не е съобразила положението, посоката и скоростта на движение на тези участници и не е пропуснала насрещно движения се лек автомобил, който е имал предимство за преминаване през кръстовището пред завиващия на ляво автомобил на подсъдимата. Горните пропуски се дефинират като нарушения на правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 25, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 37, ал.1 от ЗДвП. Те са довели до настъпването на ПТП и вредоносния резултат относно телесните увреждания на всички участници в произшествието, подробно изброени от съдебно-медицинските експертизи. Установена е по безспорен начин смъртта на Е. Г. в резултат на ПТП и по три средни телесни повреди на свидетелите М. Т. и Ц.Ф., както и множество средни и леки телесни повреди на св. И.М. и двете деца на подсъдимата, за които няма обвинение предвид разпоредбата на чл. 348 б от НК поради липсата на подадени тъжби. Установени са и значителните имуществени вреди по двете МПС-та, довели до пълната им негодност за ползуване по предназначение.
От субективна страна – съдът прие, че подсъдимата е извършила деянието по непредпазливост – тя не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Съгласно изискванията на закона, за вината на дееца следва да се съди от обективно и безспорно установените факти относно отношението му към последиците, предвидени към съответния състав на НК. Подсъдимата явно не е предвиждала настъпването на ПТП-то с пълното унищожаване и на двата автомобила, с настъпилата смърт на една от пътничките и множеството средни и леки телесни увреждания на останалите пътници и на другия водач на МПС. С оглед квалификацията си като водач, както и с оглед на обстоятелството, че пътят й е бил добре познат – знаела е, че е без предимство при изпълнение на маневрата, знаела е дори точното разположение на дупките по платното, опитвайки се при маневрата да ги избегне, подсъдимата е била длъжна, а е и могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Не е извършила маневрата, съобразявайки в пълна степен и другия участник в движението – л.а „Х”, който дори и да е бил без светлини, е могла да фиксира на разстоянието, осветено от светлините на собствения си автомобил и да спре своевременно, предвид установената ниска скорост, с която е извършвала маневрата.
Именно поради горното и съдът прие за неоснователно възражението на защитата да е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Съгласно горния текст, не е виновно извършено деянието / и съответно няма престъпление според дефиницията на чл. 9, ал.1 от НК/, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. И при „случайното деяние” деецът обективно е причинил вредоносния резултат, без субективно да съзнава това, т.е. без, в конкретния случай, подсъдимата да е предвиждала настъпването на обществено опасните последици. Не може да се каже обаче, че не е била длъжна, респ., че не е могла да предвиди общественоопасния резултат. Събраните доказателства по делото категорично оборват тази тези на защитата. Правилата на ЗДвП поставят пред подсъдимата, като водач на МПС, определени предписания: преди да предприеме маневрата „завой на ляво” за навлизане в друг път, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай нея и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение; да пропусне МПС, които се движат по съседната пътна лента, след като маневрата й е свързана с навлизане изцяло или частично в тази лента за движение и при завиването наляво за навлизане в друг път, да пропусне насрещнодвижещото се МПС. Само когато е съобразила поведението си с тези предписания, с оглед на които ще извърши определени действия, няма да има задължението да предвижда възможните общественоопасни последици. В случая тя не е сторила това: - не се е убедила, че няма движение в насрещната лента, започнала е маневра през тази лента за движение, с което е предизвикала ПТП. Липсват обстоятелства, които да са я поставили в положение на невъзможност да предвиди и предотврати произшествието. Движела се е по познат път, представляващ добре осветен участък, знаела е дори разположението на дупките на кръстовището, известно й е било, че е без предимство при изпълнение на предстоящата й маневра и ще следва да пропусне насрещно движещите се МПС-та, поради което е следвало да съобрази има ли такива. Твърдението, че не видяла идващото насреща „Х”, тъй като карало без светлини, не представлява обстоятелство, поставящо я в невъзможност да предотврати катастрофата. Улицата е права и достатъчно добре осветена от уличните лампи. Движела се е на къси светлини със скорост към 27 км/ч. В рамките на осветеното разстояние поне от късите светлини на собствения си автомобил / 40-50 м. според експертизата/ е могла обективно да забележи и възприеме идващата й насреща кола като опасност за движението, а и скоростта й е позволявала да спре на безопасно разстояние. Деянието й ще е „случайно”, ако опасността е възникнала внезапно в опасната й зона за спиране, когато технически ударът е бил неизбежен. Обективно е разполагала с възможността, при спазване на цитираните по-горе правила за движение по пътищата, да забележи идващото насреща „Х” и го възприеме като опасност за движението си при маневрата „завой на ляво” в един предходен момент – когато късите светлини на автомобила й са го осветили на разстояние около 40-50 м. и е била длъжна да реагира адекватно на съответната пътна ситуация – да спре.
Другото възражение на защитата – за съвина на св. Ц.Ф. като водач на другия автомобил, участник в ПТП, съдът прие за напълно основателно. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че св. Ф. не е разполагал със свидетелство за правоуправление на МПС, което сочи на липса на необходимите знания и умения по организацията на движението по пътищата и адекватното владеене на управлявания от него автомобил. Движел се е със скорост от около 70-80 км/ч, която е превишена съобразно законовото изискване за движение със 50 км/ч в населено място. Управлявал е автомобила след употреба на алкохол с установена концентрация от 0,75 промила в кръвта. Всички тези нарушения на правилата за движение по пътищата са в причинна връзка със станалото ПТП, тъй като липсата на правоспособност и необходимите умения, наред със забавените реакции от употребения алкохол и шофирането с превишена скорост не са му позволили да прецени адекватно конкретната ситуация на пътя и да избере най-правилната реакция за предотвратяване на удара. Вещото лице по техническата експертиза е категорично, че при движение с разрешената скорост от 50 км/ч, автомобилът му би спрял в рамките на опасната зона и не би блъснал автомобила на подсъдимата, дори и последната да не е спазила вменените й с обвинението правила за движение по пътищата. Поради горното, съдът прие, че вината на подсъдимата, съпоставена с тази на свид. Ц.Ф.. за настъпването на вредоносния резултат е в съотношение 50/50, т.е. че е налице независимо съпричинителство на вредоносния резултат. Тъй като срещу свид. Ц.Ф. няма повдигнато обвинение, съдът намира, че не следва да обсъжда евентуалната съставомерност на поведението му, тъй като би излязъл извън рамките на обвинението, но съпричинителството от негова страна следва да бъде взето предвид при определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимата.
При определяне на наказанието й, съдът прецени, че текстът на ал. 4 на чл. 343 от НК препраща към наказанието, предвидено в ал. 3, б. „Б” на същия текст и предвижда наказание „лишаване от свобода” от три до десет години, а съгласно разпоредбата на чл. 343г от НК се налага и наказание „лишаване от права”. При индивидуализиране размера на горните две наказания, съдът съобрази всички обстоятелства с правно значение за вината и отчете, като отегчаващо вината обстоятелство причинените средни и телесни повреди на лица извън обвинението /роднините/, както и значителните имуществени вреди по автомобилите. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало на подсъдимата, незначителните малобройни нарушения на правилата за движение по пътищата и добрите й характеристични данни по местоживеене и по месторабота. Като изключително смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете съвината на свид. Ц.Ф., обсъдена по-горе в мотивите. С оглед изключителното смекчаващо вината обстоятелство, съдът определи наказанието „лишаване от свобода” при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Липсват законови пречки за условно осъждане, касае се до извършено по непредпазливост деяние и до деец, който не е с висока степен на обществена опасност. Поради горното и съдът счете, че едно условно наказание е достатъчно за изпълнение на предвидените в закона цели на наказанието спрямо конкретния извършител, поради което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.
С оглед тежестта на деянието, вредоносния резултат, личността на извършителката и установеното съпричиняване от страна на св. Ц.Ф., съдът отмери наказанието „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Така определените и индивидуализирани наказания, съдът прие, че са от вид и характер да изпълнят целите на наказанието, предвидени в НК, не само по отношение на конкретния извършител, но и по отношение на останалите членове на обществото.
По грожданската отговорност на подсъдимата
Приетото за установено от фактическа страна недвусмислено сочи да са налице всички комулативни изисквания на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД за репариране на вредите, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Подсъдимата е осъществила деянието виновно / под формата на непредпазливост/, деянието й е противоправно и непосредствена последица от него е настъпилата смърт на пътничката в л.а. „Х” Е.Г.. Майката на починалата – гражданската ищца Е.К. е поела всички разноски, свързани с организиране на погребението на пострадалата. Представила е фактура в тази връзка на стойност 1 500 лв., който размер не е оспорен от страните. Тази сума, за нея представлява произтекли от виновното и противоправно поведение на подсъдимата имуществени вреди, поради което съдът осъди Н. да заплати на гражданската ищца горната сума изцяло. По отношение претенцията на К. за неимуществени вреди, свързани с търпяните болки и страдания от загубата на единственото й дете, съобразно конкретно установената фактическа обстановка и по справедливост при условията на чл. 52 от ЗЗД, съдът прие, че следва да присъди обезщетение от 60 000 лв. за неимуществени вреди. В останалата част – до пълния заявен размер от 100 000 лв., съдът счете гражданската претенция на К. за прекалено завишена и за неоснователна в тази й част.
Доказана по основание е и гражданската претенция на бащата на починалото момиче – гр. ищец Р.Г., поради посочените по-горе съображения за наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. При определяне размера на дължимото на бащата обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази правилото на чл. 52 от ЗЗД и установените по делото факти, че бащата отдавна е напуснал семейството след развода си с майката, установил се е да живее другаде, създал е свое семейство и дълги години / без значение по какви причини/ не е поддържал връзки с дъщеря си, не е участвувал в нейното възпитание и издръжка. Съдът съобрази още и факта, че отношенията между бащата и момичето са се променили през последните години, двамата са осъществили връзка помежду си, търсели са се и са контактували помежду си. С оглед на горното, съдът уважи претенцията за неимуществени вреди на бащата до размер на сума от 30 000 лв. В останалата част – до пълния заявен размер на тази претенция, съдът я счете за неоснователна и я отхвърли като такава.
При определяне на размера на дължимите от подсъдимата обезщетения на родителите на починалата при ПТП Е. Г.съдът не намали размера на обезщетенията по повод констатираното съпричиняване на вредоносния резултат. Това съпричиняване е осъществено от св. Ц.Ф., а не и от пострадалата, поради което липсват законови основания за присъждане на по-ниско обезщетение на подобно основание.
Съобразно крайния изход на делото, в тежест на подсъдимата съдът постави направените по делото разноски в размер на 1 086,37 лв. и държавната такса по уважените граждански искове в размер на 3 660 лв.
Предвид изложения фактически и правен разбор на доказателствата, първоинстанционният съд постанови присъдата си.
ОБЖАЛВАНО ПРЕД САС
РЕШЕНИЕ:11.01.2010г./ВНОХД №572/2009г. – НА САС
ИЗМЕНЯВА присъдата на Окръжен съд Монтана, НО от 16.01.2009г. , постановена по НОХД № 82/2008г. като НАМАЛЯВА размера на изпитателния срок, с който е отложено наказанието от две години лишаване от свобода, наложено на подсъдимата М.Н. от четири години на три години, считано от влизанте но присъдата в сила я ОПРАВДАВА относно допусвато нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 25, ал.1 и ал. 2 от ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата наказатлена част.
ОСЪЖДА М.Н. да ЗАПЛАТИ в полза на САС сумата от 230/двеста и тридесет/ лева, представляващи направени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15 – дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ОБЖАЛВАНО ПРЕД ВКС
РЕШЕНИЕ:13.07.2010г./НД №213/2010г. – НА ВКС
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 512/11.01.2010година на Софийски апелативен съд по ВНОХД № 572/2009година по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.